Under pressure: Наистина ли ни е страх от инфлацията?
време за четене: 2 минути
Колко често чувате новини за инфлацията?
А в колко презентации за наближаващата 2023 г. видяхте слайдове с притеснителна информация за повишаващата се цена на живот? Каза ли ви някой „2022 е трудна, но 2023 сякаш ще е по-страшна“?
Общественият разговор за инфлацията не само не спира, а стремглаво набира сила, включвайки изрази като икономическа криза и дори рецесия. При рапортувана от НСИ инфлация от 17,6% на годишна база към месец октомври, потребителите все повече усещат как тя се отразява на кошницата им. Това поставя под въпрос поведението им в сезона на коледните подаръци.
Спестяванията ще спасят Коледа
Според онлайн проучването Теоремус, което е представително за потребителите на възраст между 16 и 64 г., живеещи в градовете, 19,8% се чувстват комфортно с финансовото си състояние, докато през миналата година те са били почти 24%. На 39,5% пък им се налага да спестяват преди да направят покупка. През изминалата година този процент е по-малък – 36%, а разликата се равнява на повече от 120 000 души. Напрежението пада върху плещите на мъжете и жените еднакво и без значение от възрастта.
В краткосрочен план това е добра новина за кредитните институции. Декларативното заявление за трудност бързо се адресира в рекламните кампании, свързани с Черния петък тази година. На практика обаче имаме изводите от промо уикенда, които показват свободно харчене. НАП отчете ръст около 11% в продажбите през Черния петък въпреки инфлацията. Оборотите достигнаха 310 млн. лв. за сметка на 280 млн. лв. през изминалата година. През 2022 г. все повече онлайн търговци се включиха, както и предлагащи услуги и изживявания. Ръстът намира частично обяснение и в дължината на активацията - някои играчи не ограничиха промоцията само в уикенда и последващия кибер понеделник, а обявиха „черни седмици/дни“. Такава беше политиката и на гиганта Амазон.
За какво харчим в минало и сегашно време
В естествен отговор на случващото се на пазара се открояват посоките, в които предстоят сериозни покупки за българина. Очаквано с оглед известния застой на пазара, интересът към закупуване на коли спада. Същото не може да се каже обаче за категориите, които се задвижват от бума в пазара на жилища. Данните на Теоремус потвърждават по-силно намерение за покупка на мебели и уреди за домашна потреба.
Цифрите на втория ред на графиката обаче говорят за известни лимитации. По-малко са хората, осъществили покупка на всяка от четирите категории в последните 12 м. Това говори, че или си оставаме само с намерението, или потенциалът на категория бавно се изчерпва.
Широки пръсти на фона на по-малко спестявания
По-задълбочен поглед върху спестяванията обаче показва една не съвсем розова картинка. Намалението им е повсеместно и гравитира около 4 пункта на годишна база. Съвсем логично, тежестта в спестяванията пада върху активно ангажираните, но най-осезаемият спад е при хората до 35-годишна възраст. На най-възрастните пък им става все по-трудно да заделят средства настрани. Най-младата и най-възрастната аудитория разкриват добър потенцал пред кредитните играчи. Мъжете се отличават с по-стриктни финансови навици от жените, но и при тях има вече наблюдавания спад.
Формите на спестявания също подлежат на промени. Сред градското население на възраст 16-64 г. намаляват притежателите на банкови депозити или спестовни сметки. Този факт е особено валиден за хората до 34 г., при които спадът на годишна база е почти 10 пункта. Най-младата група предизвиква промяна в спестовните навиции, като е основен двигател зад ръста при инвестициите в крипто валути. По индиректен начин банките компенсират портфейла, тъй като по-възрастните (55-64 г.) разпродават инвестиционни имоти и са основна причина за спада при недвижимата собственост. Добре познатата буркан банка остава на 2-ро място сред най-предпочитаните средства за спестявания, като е особено популярна сред мъжете (34%).
Ставаме по-малко склонни да споделяме информация за финансите си – почти 14% отказват да дадат информация в какво инвестират/спестяват, което само поставя под съмнение съществуването им. Изглежда, че пост-Ковид обстановката ни кара да развързваме кесиите без особено да се замисляме за финансовото ни бъдеще в очакване на по-добра 2023 г. на прага на Еврозоната.
Автор: Филипа Трайкова, изследовател и анализатор в Publicis Groupe България, [email protected]
Заглавна снимка: Pexels