Дълготрайните ефекти от пандемията и потребителското доверие

Освен прякото отражение върху живота на хората, пандемията има ефекти, които ще оставят отпечатък върху икономиката и политиката на всяка засегната държава. Тези ефекти зависят от това доколко сериозно е било настъплението на вируса и как всяка страна се справя с това и доколко тази реакция отговаря на очакванията на хората. Пряко отражение може да видим в едно от последните проучвания на KANTAR, което изследва ефекта от COVID-19 в страните от Г7 (трета вълна на проучването: 7,012 интервюта, проведени онлайн сред възрастни (16+), живеещи в страните от Г7 между 28 май и 1 юни 2020 г).

Ето няколко от ключовите открития от проучването на KANTAR:

-        Цялостното одобрение и доверието в правителството намалява със значителни разлики в отделните страни. В Г7 по-малко от половината от хората (48%) одобряват реакцията на правителството им на пандемията, в сравнение с 50%, които са казали същото през април, 54% през март. Всички държави с изключение на Япония (37%, +7) отбелязват спад от април: Канада 70% (-4), Германия 65% (-2), Италия 65% (-6), САЩ 42% (-4), Франция 41% (-2), като Великобритания отбелязва спад от 18 пункта в одобрение от април до 51%

-        Само половината (50%, -4) от хората от Г7 казват, че в известна степен те се доверяват на правителството си да взима правилни решения в бъдеще въз основа на отговора им на епидемията от коронавирус. Въпреки че признаването на доверие в правителството до известна степен е изразено с 60% мнозинство във Великобритания, то въпреки това се е понижило от април със спад от 16 пункта.

-        61% от хората в G7 смятат, че националната им икономика ще бъде малко / много по-слаба, отколкото преди избухването на коронавируса.

-        Един от всеки седем (14%, -2) съобщава, че е загубил половината или повече от половината от личния си доход.

Защо тези данни са важни и за маркетинга и комуникациите: защото имат пряко отражение върху доверието на потребителите – ако са несигурни за бъдещето от една страна и ако от друга страна доверието им в правителството да се справи с кризата и ефектите от нея върху икономиката e ниско, то те, в тази ситуация на несигурност, ще намаляват разходите си, в допълнение към ефекта на намалелите поради кризата доходи (за 31% от българите доходите са намалели с 50% и повече в следствие на кризата COVID-19). А в България този индекс на доверието на потребителите вече беше отчел спад преди пандемията, по данни за януари 2020. Предстои да видим данните за промените в този индекс в следващите месеци. Междувременно наблюдаваме едно все още плахо завръщане към предишните навици: въпреки, че от първи юни заведенията за обществено хранене вече отвориха и закритите си пространства, не може да се каже, че се регистрират нива на посещаемост, близки до нормалните за това време от годината.

На теория е възможно потребителите да се „самоубедят, че има рецесия“. Ако хората очакват рецесия, спада доверието, намаляват разходите, създавайки отрицателен мултиплициращ ефект от по-ниския растеж и по-високата безработица. Това от своя страна причинява повече спадове в потребителските разходи. Все пак, в действителност потребителите не очакват рецесия без някаква основателна причина. Рецесиите имат повече причини да се случат, отколкото необясним спад на доверието на потребителите. Спадът в потребителското доверие, обаче, със сигурност засилва основните отрицателни фактори.

Проучването на KANTAR може да намерите тук.

Ако имате въпроси по темите от статията, може да се свържете с авторите на: [email protected]